Следите винаги водят някъде

Криминологията определя следите като резултати от промени в действителността, които специалистите в областта се опитват да анализират, за да реконструират престъпления. Те правят това, за да проверят хипотезите и версиите на разследващия магистрат и да определят извършителя. Съществуват различни видове доказателства, като следи от бягство (например прерязана ограда или решетки) оставени на мястото на местопрестъплението, следи от спиране, вдлъбната броня, а също и следи от тежко престъпление.

Проследяване на извършителя

Типични следи са например:

    • косъмчета

    • влакна

    • стъкло

    • растителен материал

    • парченца боя или преносими частици

    • почва

    • пръстови отпечатъци

Следи са и предмети, които не са присъствали на местопрестъплението преди извършването му, както и обратното – предмети, които са присъствали, но са изчезнали след това. Има причина криминалистите да смятат отворената бутилка за вода, оставена на мястото на убийството, за потенциално важна следа.

Те предполагат, че извършителят може да е пил от нея, което би осигурило ДНК проби и би помогнало да се изолира генетичният му профил. Подобни важни следи са и оставените на местопрестъплението угарки от цигари, косми или оръжието на убийството.

Ако пострадалото семейство съобщи, че нещо е изчезнало от къщата, това може да е важна информация, показваща, че причината за престъплението е кражба с взлом, също като счупената ключалка или разпръснатото под прозореца стъкло. Това са все следи, които трябва да бъдат подходящо обезопасени и анализирани, за да се получи информация за това какво наистина се е случило на местопрестъплението. Точно както пясъкът в обувките ни е индикация, че сме били на плажа.

Ако те не се анализират, за да се търсят причинно-следствени връзки, и не се свържат помежду си, следите биха били безсмислени. Именно въз основа на тях се създават логически версии за това какво трябва да се е случило. Следи са дори промените, извършени в съзнанието на индивидите, свързани със събитието. Идентификационните снимки и показанията на свидетелите са забележителни резултати от такива следи на паметта.

Пръсти върху вилица – за уникалността на пръстовите отпечатъци

Следите, потвърждаващи извършването на престъпление, са от най-голямо значение за специалистите в областта на криминалистиката. Те се фокусират върху събирането, съхраняването и анализирането на научни доказателства в хода на разследването.

Най-често оставяните следи са пръстовите отпечатъци.

Изследването на пръстови отпечатъци е изключително ценен метод, който позволява да се посочи извършителят, да се научи самоличността на жертвата или на свидетел, който не е в състояние да даде лични данни (например в резултат на нарушение на паметта) или не желае да го направи.

Този метод се използва широко в цял свят от началото на XX век и е довел до разкриването на много престъпления. Съществува дори Международната група за изследване на пръстовите отпечатъци (The International Fingerprint Research Group – IFRG) – група от изследователи, която се събира на всеки две години, за да обменя научни знания в областта на съдебната идентификация. Първата им среща е проведена в Лондон през 1974 г.

Това не означава, че идентификационният потенциал на миниатюрните фрикционни грапавини върху човешкия пръст не е бил осъзнат по-рано. В древността пръстовите отпечатъци са използвани като подпис и са открити върху вавилонски глинени плочки, печати и керамика. Използването на пръстовите отпечатъци в криминалистиката обаче е значително развито от Франсис Галтън, който през 1892 г. публикува книга за анализ на пръстовите отпечатъци.

Неговите книги полагат основите на принципа, че рисунъкът на фрикциите не може да бъде променен, премахнат и е уникален за всеки човек.

Уникалността на пръстовите отпечатъци (но също и на дланите и дори на стъпалата) се развива в утробата на майката между 100 и 120 ден от живота на плода. Те остават с нас дори след смъртта. Противно на внушенията във филма “Седем” с Морган Фрийман и Брад Пит, не е възможно да ги премахнем. Това може да се случи, само ако кожата на дланите се увреди напълно.

Хората оставят милиони пръстови отпечатъци върху тонове предмети всеки ден, без дори да им обръщат внимание. Пишете на клавиатурата, държите чаша с вода или прелиствате документи. Те лесно се озовават върху много повърхности от естествените секрети от екринните жлези, които се намират в кожата ни.

Но ако сме добри граждани, които не са извършили никакво престъпление, защо някой би искал да изследва пръстовите ни отпечатъци, без да има възможност да ги сравни с база данни?

Това обаче е възможно и по-лесно, отколкото си мислите!

На пазара се предлагат дактилоскопични прахове, които позволяват да се открият пръстови отпечатъци, оставени върху почти всеки предмет, и по този начин да се провери дали нещо е било докосвано, премествано и т.н.

Специални прахове за маркиране на обекти с ултравиолетови лъчи, нанасяни със специални четки, маркират обекти по невидим за човешкото око начин. Те улесняват идентифицирането на всяко лице, което е имало пряк контакт с маркирания обект, тъй като прахът за UV маркиране е флуоресцентен – той свети при осветяване с UV светлина. Този метод е безопасен и няма последици за здравето, както и правни последици за вас, тъй като това професионално оборудване е законно.

То може да се използва не само като инструмент за залавяне на извършителя, но и за забавление и дори за игра с деца, тъй като можете да им покажете как работи и да им обясните “магията” зад него.

Не само пръстови отпечатъци

Следите в криминалистиката са не само пръстови отпечатъци, но и:

    • трасеологични (следи от движения)

    • механоскопски (промени в геометрията на твърди предмети)

    • биологични

    • физикохимични

    • обонятелни

    • следи от използване на огнестрелно оръжие

Изключително полезни са и одонтологичните следи – т.е. отпечатаният размер и разположението на зъбите, например върху отхапана ябълка. Такива следи са изиграли жизненоважна роля при идентифицирането на един от най-известните серийни убийци в САЩ – Тед Бънди.

По време на престъпната си дейност той е оставял следи от ухапване по телата на жертвите си. Анализът на тези ухапвания съвпада с отливките от зъбите на Бънди, което го идентифицира като убиец и го осъжда на смърт.

Човек може да бъде идентифициран и въз основа на хейлоскопия (т.е. следи от устни, оставени по ръба на очила и чаши) и дори отоскопия, въз основа на отпечатъци от уши, които може да са оставени от извършителя на входната врата, когато е слушал дали има някой вътре.

Известните думи на Антоан дьо Сент-Екзюпери, че “най-важното е невидимо за окото”, придобиват нов смисъл в светлината на тези знания. Човешкото око невинаги е съвършен инструмент.