Истински ли е Шерлок Холмс?

В известния апартамент на Бейкър стрийт се появява жена. Тя е наследница на огромно състояние от майка си, натрупано в Индия, и живее в имението на доведения си баща. Разказва за сестра си, която е починала при мистериозни обстоятелства. Умирайки в ръцете ѝ, тя ѝ признава за странни метални звуци, които е чула точно преди смъртта, а последните ѝ думи са “пъстрата лента”.

Хелън също е чула тези звуци предната вечер и ужасена отива при най-добрия детектив в Англия. Холмс захапва лулата си и поглежда любопитно към жената – той се интересува само от необикновени случаи.

Шерлок или Джером?

И така, намираме се на Бейкър Стрийт 221 Б – в апартамента, нает от Холмс и д-р Уотсън в края на XIX в., който се е превърнал в култово място за феновете на Холмс и който днес е превърнат в негов музей.

Седим до господата и наблюдаваме как се развива разследването. Но къде сме ние? Отговорът е съвсем прост – в съзнанието на Артър Конан Дойл, автор на романите за Шерлок, чието действие се развива в несъществуващия апартамент. Истинският музей се намира на Бейкър Стрийт, но между 237 и 241. Означава ли това, че истинският Шерлок никога не е съществувал, а ние се водим от въображението на Дойл?

Не, разбира се! Поне не и по-голямата част от него. Когато Дойл създава първите си разкази с участието на Холмс, т.е. около 1880 г., в Англия е имало един блестящ полицай, известен в цялата страна, който е можел да разреши и най-сложните криминални случаи.

Джером Каминада не работел в Лондон, а в Манчестър, но репутацията му със сигурност е достигнала до писателя и се е превърнала в голямо вдъхновение за него. И така, ние седим до Каминада, макар че неговата улица “Бейкър” 221 Б е… последната църковна скамейка, където той се среща със своите информатори от престъпния свят. Това е мястото, където започва всичко. Нека разгледаме по-отблизо Джером, за да разследваме неговия случай.

Истинският Шерлок Холмс

Джером Каминада е самоуверен и малко арогантен мъж, отдаден на своите разследвания, които с времето се превръщат в негова мания. Той събира парченца важна информация от задълбочено наблюдение на всеки детайл, на който повечето полицаи не обръщат внимание, камо ли да правят изводи от тях.

За да спечели доверие или да получи достъп до различни места, той често се преструва на някой друг. С готовност и без скрупули флиртува с жени, само за да може те, без да знаят истинските му намерения, да му кажат всичко, от което се нуждае. Една от тези дами не е кратък флирт, тъй като познанството им преминава в нещо по-сериозно. Името на тази жена в литературния свят е Айрин Адлер и тя е единствената, която Шерлок някога е обичал.

Целият спектър от нетипичните му методи на работа е използван за дългогодишно разследване срещу Братството на фенианите – тайна републиканска организация, бореща се за независимост на Ирландия с брутални методи. Каминада ги издирва през половин Европа, дори успява да се присъедини към тях и да достигне до висшите им членове. Веднъж влиза в работната стая на един от Братята и забелязва бележка с френски адрес на един от шефовете на организацията – той прочита адреса от отпечатано отражение, оставено върху тампон!

Истинският Джеймс Мориарти

Истинската тревога за Каминада не е организацията, а един човек – неговият собствен Джеймс Мориарти, Боб Хоридж – крадец и грабител, прочут в цял Манчестър.

След като през 1870 г. Каминада го залавя за кражба на часовник, Хоридж се заклева да отмъсти и през следващите 17 години двамата мъже се преследват яростно. В крайна сметка през 1887 г. Хоридж извършва престъпление, което е по-тежко от обикновена кражба с взлом – убива двама полицаи. Случаят попада в ръцете на Каминада, който тръгва по следите му чак до Ливърпул.

Районът, в който те се борят на живот и смърт, са ливърпулските докове. Джером разпознава противника си отдалеч благодарение на специфичния му начин на ходене. Той се приближава до него, поставя пистолет до главата му и хладнокръвно казва: “Здравей, Боб, как си?”. Но Боб е добре подготвен и бързо протяга ръка към пистолета.

Започва схватка, като всеки момент един от пистолетите може да гръмне, но Каминада е не само умен наблюдател, но и страхотен специалист в ръкопашния бой. Той обезврежда противника и казва: “Ако не спреш, ще те убия”.

Този случай е известен в цяла Англия, лицето му се появява на първа страница на всички вестници, но, както се оказва, най-значимият му случай тепърва предстои.

Токсичната кабина на четири колела

Хладна нощ през февруари 1889 г. Шофьорът на таксито не знае за какво си говорят двамата мъже, седящи отзад, той не ги вижда и не ги чува, тъй като са разделени от черна преграда. Улиците на Манчестър са празни, градът спи. Минава един час и нищо не се случва, студеният шофьор става нетърпелив, слиза от таксито и отваря вратата. Тогава замръзва – Джон Флетчър лежи на площадката – мъртъв.

Каминада се появява на мястото на убийството. Флетчър не е бил пребит или удушен, но какво се е случило в таксито?

Полицията подозира, че Джон, за когото се знае, че от време на време е посягал към бутилката, е починал от свръхдоза алкохол. Но Каминада не е убеден в това. Оказва се, че в организма му е открито отровно вещество – хлоралхидрат, и то е причина за смъртта му.

Джером има почти енциклопедични познания за химикалите и веднага събира две и две, тъй като това вещество се използва в нелегални боксови мачове. Измамниците го добавят във водата, която боксьорите използват, за да си измият устата по време на почивката.

Така Каминада тръгва по следите на стар труженик в престъпния свят, наричан “свинаря Джак”. Възрастният мъж обаче не пасва на случая, тъй като таксиметровият шофьор е сигурен, че другият мъж е бил доста млад.

Всичко опира до семейството. Каминада стига до сина му, който отхвърля обвиненията в убийство, като заявява, че същата вечер е бил в Ливърпул, така че не е могъл да убие човека. Но Джером е по-умен от него, тъй като проверява, че същата нощ от аптека в Ливърпул е открадната бутилка с хлоралхидрат. Тогава всичко се изяснява и Каминада се превръща в национален герой.

Между книгата и реалността

Стоим на последната църковна скамейка в Манчестър… или в уютен фотьойл е апартамента на Бейбър Стрийт 221Б в Лондон. Холмс поглежда ужасената жена, която току-що му е разказала за смъртта на сестра си.

Холмс решава да отиде в имението, където нейният пастрок се държи грубо и се опитва да го изхвърли. Поведението му дава повод на детектива да погледне завещанието на почината му съпруга, г-жа Стоунър. И там намира отговора. Според документа, ако една от дъщерите и се омъжи, г-н Ройлот ще загуби значителна част от наследеното състояние. Остава само въпросът какви са тези странни звуци и какво означава „пърстрата лента“.

Холмс прави експеримент като отново се връща в имението и този път с Уотстън решават да прекарат нощта там. Скриват се в стаята на починалата сестра и чакат. Вечерта е спокойна до момента, в който детективите не чуват съскане във вентилационната шахта. В този момент Холмс дърпа въже, което е свързано с камбанка за спешни случаи. В този момент къщата се изпълва с писъка на г-н Ройлот. Шерлок и Уотсън тичат към неговата стая и виждат как мъжът седи на стол, умрял и една шарена змия се вие около врата му, „пъстрата лента“ – една от най-отровните в света.

Да бъдем като Шерлок Холмс

Джером Каминада умира през 1914 г., в годината на една от последните новели за Шерлок Холмс, написана от Артър Конън Дойл.

Каминада се превръща във вдъхновение за Холмс, а самият Холмс вдъхновява цяло поколение детективи. По този начин животът се трансформира в удивителна история, разказана от Артър Дойл и продължила да живее свой собствен живот.

В наши дни детективите могат да се възползват от мултифункционални камери, детайлни лабораторни изследвания и всякакви шпионски джаджи. Безспорно обаче нито едно устройство не е в състояние да замени острия ум, който ако се съчетае с новите технологии, вече става несравнимо предимство.